1.12.2011 г., 18:23 ч.

И никой не сядаше до мен... 

  Поезия » Любовна
454 0 0
Това странно чувство ме преследва навсякъде...
и никой не сяда до мен в автобуса.
Защото то е до мен...
като призрак, впил нокти в кожата ми
се влачи след мен...
и в тъмните улички ме спъва и падам,
и ме кара да спирам да мисля,
кара ме да се предавам,
когато не трябва,
и да съм лоша,
когато не искам...
Това странно чувство дълбае душата ми, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??