19 апр. 2023 г., 22:33

И никой нищичко не чу и не видя 

  Поэзия
465 14 9

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.  

Душата ми на облачета дим
издигна се към скритите небета.
Ята политнаха от страх незрим
към преминаващата тайнствена комета.  

И никой нищичко не чу и не видя.
Безлично се въртеше в кръг Земята.
На нейното виенско колело летях
около слънцето, сред слънчев вятър.  

Удавен в монотонен океан,
изхвърлил тонове космична пепел,
открих мъниста свидни от гердан -
разпръсналите се куплети на Поета.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Безлично се въртеше в кръг Земята.
    На нейното виенско колело летях
    около слънцето, сред слънчев вятър." - Суперово!
  • Художник си ,Приятелю, на Поезията докосваш,замисляш и топлиш сърцата на читателя!Благодаря че мога да съприживея стиха ти!
  • Сам пиша - харесах. Това е оценката.
  • След целия живот, който се изнизва като сън, ти се впускаш в космическо пътешествие към непознати светове. Но твоите стихове ще останат да светят като мъниста и да озаряват човешките сърца.
    Поздравления!
  • Прекрасни куплети, като скъпоценни мъниста, разпилени в Космоса! Живата, образна картина на летежа е много въздействаща! Поздравления, Поете!
  • Младене...прочетох стиха ти от края към началото...невероятно е усещането!
  • Браво, Младен. Истинска поезия
  • Харесвам метафорите в стихотворенията ти, Поете! Наистина са мъниста думите ти! Май днес сме на една вълна̀ Поздравления за хубавия стих!
  • Да, Младен, стиховете ти са писани от душа и си нанизал безценно герданче от мъниста. Избухват като слънце и огряват сърцата ни! Както и този стих, който силно ме докосна!
    Благодаря ти!
Предложения
: ??:??