И никой нищичко не чу и не видя
Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим
издигна се към скритите небета.
Ята политнаха от страх незрим
към преминаващата тайнствена комета.
И никой нищичко не чу и не видя.
Безлично се въртеше в кръг Земята.
На нейното виенско колело летях
около слънцето, сред слънчев вятър.
Удавен в монотонен океан,
изхвърлил тонове космична пепел,
открих мъниста свидни от гердан -
разпръсналите се куплети на Поета.
© Младен Мисана All rights reserved.
