11 мар. 2009 г., 14:46

И нищо повече!

739 0 5

                                    Аз нямам нищо.

                                Нищо освен себе си!

                                    И думите, които пиша...

                                 не са мои. Те са на душата ми.

                                   Аз не чувствам нищо.

                                Дишам според времето!

                                  Аз не вярвам в приказките.

                               Не става въпрос за вдъхновението!

                                  Аз не чувствам вятъра,

                               донесъл пролетта и птиците.

                                  Аз съм само облак, цигарен дим,

                               смачкан лист, черновата от тефтера ми...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...