11.03.2009 г., 14:46

И нищо повече!

732 0 5

                                    Аз нямам нищо.

                                Нищо освен себе си!

                                    И думите, които пиша...

                                 не са мои. Те са на душата ми.

                                   Аз не чувствам нищо.

                                Дишам според времето!

                                  Аз не вярвам в приказките.

                               Не става въпрос за вдъхновението!

                                  Аз не чувствам вятъра,

                               донесъл пролетта и птиците.

                                  Аз съм само облак, цигарен дим,

                               смачкан лист, черновата от тефтера ми...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...