Във дланите си топли ще те скрия
и зимата ще се стопи от мъка,
а вятърът, объркал явно пътя,
върху комина гузно ще се свие.
Сега е нощ и няма нищо друго
освен дъха ти, мене и безкрая
и аз съм тих и плах, и аз не зная,
пленен, защо не искам да те будя.
© Владимир Владимиров Все права защищены