26 мая 2022 г., 16:08

И облаците могат да обичат

1.4K 15 28

Два облака в небето се прегръщат,

това е тяхната последна среща,

стихийната им обич е могъща,

сълзите им с дъжда ще се омешат.

 

Ще пият любовта им дървесата,

тя после в плодовете ще попива

и в тях ще зрее радостта, която

изпитваме, когато сме щастливи.

 

Два облака написаха поема

върху воала син на небосвода.

Дори и вятърът да ги променя,

по пътищата заедно ще бродят,

 

да търсят брегове лазурно светли,

където любовта им ще остане

в игривите усмивки на морето

и в бисери, от мидите събрани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря, Албена!
  • Очарова ме това стихотворение, Нина!
    Неслучайно е отличено от Майстора!
    Поздравления!
  • Силвия, благодаря, че ме посети и коментира!
    Мари, трогната съм, че сложи в любими нещо мое! Благодаря ти за искрения коментар и прекрасния ти стих в допълнение!
  • Прехласнах се по красивия рисунък:

    " Два облака написаха поема
    върху воала син на небосвода"!
    Съгласна съм, че "омешат" трябва да се премахне. Драска върху красивия гланц на другите думи.

    Това ми напомни нещо мое, много старо:

    Два облака облякоха небето
    в небесно сив, изискан габардин.
    Увисна над църковните кубета
    единствен шалът му небесносин...
  • Много, много хубаво!

Звезди в небето 🇧🇬

Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно ...
948 2 5

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...