Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата,
тя после в плодовете ще попива
и в тях ще зрее радостта, която
изпитваме, когато сме щастливи.
Два облака написаха поема
върху воала син на небосвода.
Дори и вятърът да ги променя,
по пътищата заедно ще бродят, ...