26.05.2022 г., 16:08

И облаците могат да обичат

1.4K 15 28

Два облака в небето се прегръщат,

това е тяхната последна среща,

стихийната им обич е могъща,

сълзите им с дъжда ще се омешат.

 

Ще пият любовта им дървесата,

тя после в плодовете ще попива

и в тях ще зрее радостта, която

изпитваме, когато сме щастливи.

 

Два облака написаха поема

върху воала син на небосвода.

Дори и вятърът да ги променя,

по пътищата заедно ще бродят,

 

да търсят брегове лазурно светли,

където любовта им ще остане

в игривите усмивки на морето

и в бисери, от мидите събрани.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Албена!
  • Очарова ме това стихотворение, Нина!
    Неслучайно е отличено от Майстора!
    Поздравления!
  • Силвия, благодаря, че ме посети и коментира!
    Мари, трогната съм, че сложи в любими нещо мое! Благодаря ти за искрения коментар и прекрасния ти стих в допълнение!
  • Прехласнах се по красивия рисунък:

    " Два облака написаха поема
    върху воала син на небосвода"!
    Съгласна съм, че "омешат" трябва да се премахне. Драска върху красивия гланц на другите думи.

    Това ми напомни нещо мое, много старо:

    Два облака облякоха небето
    в небесно сив, изискан габардин.
    Увисна над църковните кубета
    единствен шалът му небесносин...
  • Много, много хубаво!

Звезди в небето

Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно ...
951 2 5

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...