26 may 2022, 16:08

И облаците могат да обичат

1.4K 15 28

Два облака в небето се прегръщат,

това е тяхната последна среща,

стихийната им обич е могъща,

сълзите им с дъжда ще се омешат.

 

Ще пият любовта им дървесата,

тя после в плодовете ще попива

и в тях ще зрее радостта, която

изпитваме, когато сме щастливи.

 

Два облака написаха поема

върху воала син на небосвода.

Дори и вятърът да ги променя,

по пътищата заедно ще бродят,

 

да търсят брегове лазурно светли,

където любовта им ще остане

в игривите усмивки на морето

и в бисери, от мидите събрани.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря, Албена!
  • Очарова ме това стихотворение, Нина!
    Неслучайно е отличено от Майстора!
    Поздравления!
  • Силвия, благодаря, че ме посети и коментира!
    Мари, трогната съм, че сложи в любими нещо мое! Благодаря ти за искрения коментар и прекрасния ти стих в допълнение!
  • Прехласнах се по красивия рисунък:

    " Два облака написаха поема
    върху воала син на небосвода"!
    Съгласна съм, че "омешат" трябва да се премахне. Драска върху красивия гланц на другите думи.

    Това ми напомни нещо мое, много старо:

    Два облака облякоха небето
    в небесно сив, изискан габардин.
    Увисна над църковните кубета
    единствен шалът му небесносин...
  • Много, много хубаво!

Звезди в небето 🇧🇬

Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно ...
948 2 5

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...