И остана лош навик...

И остана лош навик...

Аз и моите дерзания,
скъсахме с теб
и вече не делим леглото ми.
След всички тези свидетелски показания,
станали мания,
която знам, че обожаваш и ти.
Вече не помня защо те обичам,
просто го правя в шизофренични пропорции.
И остана лош навик
влюбен в теб да се наричам,
навсякъде по софийските улици.
Гоненици, караници и страстни сдобрявания.
Малко мъдрост и младост,
по трудния начин пораснала.
Две туптящи сърца, в пълна отдаденост,
така нелепо пречупена,
сякаш е даденост...

                                             
                                                                     
                                                                        П.П. Посветено на една изгубена любов