Jul 8, 2014, 10:07 PM

И остана лош навик...

  Poetry » Love
905 0 0

И остана лош навик...


Аз и моите дерзания,
скъсахме с теб
и вече не делим леглото ми.
След всички тези свидетелски показания,
станали мания,
която знам, че обожаваш и ти.
Вече не помня защо те обичам,
просто го правя в шизофренични пропорции.
И остана лош навик
влюбен в теб да се наричам,
навсякъде по софийските улици.
Гоненици, караници и страстни сдобрявания.
Малко мъдрост и младост,
по трудния начин пораснала.
Две туптящи сърца, в пълна отдаденост,
така нелепо пречупена,
сякаш е даденост...

                                             
                                                                     
                                                                        П.П. Посветено на една изгубена любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...