1 июн. 2021 г., 23:07  

И оттам ще летиш

1.7K 10 40

Протегни си и двете ръце –

още мъничко, две педи още!

Чуй как тупка в небето сърце

и брадата си облакът пощи.

 

А от нея балони летят –

сини, морави, жълти, лъчисти

за деца непораснали, в цвят

на усмивки за възрастни, вижте!

 

Закачи се за моя балон!

Нарисувах ти люлка на двора,

върху нея – пет стълби на слон

и оттам полети над завоя!

 

Аз ще чакам на другия лист

при петлето от захар червено.

Вече спомни си как се лети –

скачай, светне ли морско-зелено! 😊

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

  • Прииска ми се да полетя
  • Поздравления! Много се радвам за теб, не само защото спечели заслужено, стихотворението ти е пракрасно, а и защото виждам коментарите. Много от старите потребители тъжат по времето, в което коментирахме стих със стих. При теб е очевидно, че тази заигравка не е изчезнала и хората истински са провокирани да реагират. И реагират позитивно. Иначе, знаеш пътя, очаквам следващата тема
  • Светулка, Роси, Скити, Таня, Ивита, Марги, Вили, Блу, Надя - благодаря ви, за думите, които ни свързват!! А на детето - дай му вярната посока, а то ще си намери и вятър, и хвърчило Виж, на възрастните трябва повече да се обяснява ... но когато детето им припомни - те също могат да летят! Да ви е хубаво на душата!
  • Честито и до нови поетични полети!
  • Поздравления!💐🐓

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...