Jun 1, 2021, 11:07 PM  

И оттам ще летиш

1.7K 10 40

Протегни си и двете ръце –

още мъничко, две педи още!

Чуй как тупка в небето сърце

и брадата си облакът пощи.

 

А от нея балони летят –

сини, морави, жълти, лъчисти

за деца непораснали, в цвят

на усмивки за възрастни, вижте!

 

Закачи се за моя балон!

Нарисувах ти люлка на двора,

върху нея – пет стълби на слон

и оттам полети над завоя!

 

Аз ще чакам на другия лист

при петлето от захар червено.

Вече спомни си как се лети –

скачай, светне ли морско-зелено! 😊

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прииска ми се да полетя
  • Поздравления! Много се радвам за теб, не само защото спечели заслужено, стихотворението ти е пракрасно, а и защото виждам коментарите. Много от старите потребители тъжат по времето, в което коментирахме стих със стих. При теб е очевидно, че тази заигравка не е изчезнала и хората истински са провокирани да реагират. И реагират позитивно. Иначе, знаеш пътя, очаквам следващата тема
  • Светулка, Роси, Скити, Таня, Ивита, Марги, Вили, Блу, Надя - благодаря ви, за думите, които ни свързват!! А на детето - дай му вярната посока, а то ще си намери и вятър, и хвърчило Виж, на възрастните трябва повече да се обяснява ... но когато детето им припомни - те също могат да летят! Да ви е хубаво на душата!
  • Честито и до нови поетични полети!
  • Поздравления!💐🐓

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...