12 июл. 2008 г., 17:31

И отлитам!...

763 0 1
 

Спрях да вярвам в думи,

пълни със условности, пращящи в кич,

позьорски и незрели!...

Спрях да вярвам във красивите,

ала нетрайни обещания

за приказно красиви дни...

Спрях да пълня болната душа с надежда,

за да миг по-късно алчно всичко й отнемат...

Спрях да вярвам в пошлите, безвкусни

и раняващи лъжи!...

 

Всичко вече е зад мене!...

Катинарът,

сключен на крилете

е строшен!

 

Вече съм свободна!

 

Свободна съм...

И отлитам!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...