12.07.2008 г., 17:31

И отлитам!...

759 0 1
 

Спрях да вярвам в думи,

пълни със условности, пращящи в кич,

позьорски и незрели!...

Спрях да вярвам във красивите,

ала нетрайни обещания

за приказно красиви дни...

Спрях да пълня болната душа с надежда,

за да миг по-късно алчно всичко й отнемат...

Спрях да вярвам в пошлите, безвкусни

и раняващи лъжи!...

 

Всичко вече е зад мене!...

Катинарът,

сключен на крилете

е строшен!

 

Вече съм свободна!

 

Свободна съм...

И отлитам!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...