Спрях да вярвам в думи,
пълни със условности, пращящи в кич,
позьорски и незрели!...
Спрях да вярвам във красивите,
ала нетрайни обещания
за приказно красиви дни...
Спрях да пълня болната душа с надежда,
за да миг по-късно алчно всичко й отнемат...
Спрях да вярвам в пошлите, безвкусни
и раняващи лъжи!...
Всичко вече е зад мене!...
Катинарът,
сключен на крилете
е строшен!
Вече съм свободна!
Свободна съм...
И отлитам!...
© Лилия All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
