И пак...
И пак вали…
С теб мълчим…
Само дъждът говори,
а ние пред раздялата стоим!
И пак боли…
Сърцето на парчета се разбива…
Няма вече смърт дори…
Нито сълза, лицето ми да умива!
И пак личи…
Белезите, надраскани по сърцето…
Аз и ти сами,
нещастни под небето!
И пак е минало…
И настояще бледо…
Лунна светлинка, лицето измило,
сърцето тръпне… СПИРА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
