И пак вали…
С теб мълчим…
Само дъждът говори,
а ние пред раздялата стоим!
И пак боли…
Сърцето на парчета се разбива…
Няма вече смърт дори…
Нито сълза, лицето ми да умива!
И пак личи…
Белезите, надраскани по сърцето…
Аз и ти сами,
нещастни под небето!
И пак е минало…
И настояще бледо…
Лунна светлинка, лицето измило,
сърцето тръпне… СПИРА!
© Усмивка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
