И пак потъваш в мечти
Светът ти се свива,
коварно притиска.
Замълчи! Не мисли!
Не се рови из боклуците!
Увисва сляпа надежда.
Никога няма
да се превърнеш във лебед.
Рониш мечти и защо?
Когато си навъртял петдесет
и още нататък,
когато кръстът те стяга
и едва си оцелял от поредната
житейска атака,
когато и принцът ти
е съвсем побелял
и вече за нищо не става,
животът тежи до премазване,
пак и пак се гмуркаш в мечти
за пролет уханна и щъркели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
