Oct 26, 2007, 9:07 AM

И пак потъваш в мечти

1.1K 0 11

Светът ти се свива,

коварно притиска.

Замълчи! Не мисли!

Не се рови из боклуците!

Увисва сляпа надежда.

Никога няма

да се превърнеш във лебед.

Рониш мечти и защо?

Когато си навъртял петдесет

и още нататък,

когато кръстът те стяга

и едва си оцелял от поредната

житейска атака,

когато и принцът ти

е съвсем побелял

и вече за нищо не става,

животът тежи до премазване,

пак и пак се гмуркаш в мечти

за пролет уханна и щъркели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...