Fabiana (Галя Николова)
216 821
26.10.2007 г., 9:07 ч.

И пак потъваш в мечти 

  Поезия » Философска
874 0 11

Светът ти се свива,

коварно притиска.

Замълчи! Не мисли!

Не се рови из боклуците!

Увисва сляпа надежда.

Никога няма

да се превърнеш във лебед.

Рониш мечти и защо?

Когато си навъртял петдесет

и още нататък,

когато кръстът те стяга

и едва си оцелял от поредната

житейска атака,

когато и принцът ти

е съвсем побелял

и вече за нищо не става,

животът тежи до премазване,

пак и пак се гмуркаш в мечти

за пролет уханна и щъркели...

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??