И пак Земята се върти...
В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива,
безславно кратко ще сме тук.
Искрица памет ще е жива
в очичките на твоя внук.
А той, дали роден в чужбина,
край буренясалия двор,
с усмивка крива ще отмине?
Бил българин? Какъв позор!
А помни думите на татко,
че тук е раснал и живял...
какви игри, филии, сладко?
Мизерия и мъх, и кал.
Израснаха задоволени
лаптоп, кола и телефон,
рождена кръв, в студени вени,
и да крещи дори за фон,
на некролозите не става...
Провисват пътните врати,
Родината без род – държава
и пак Земята се върти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
