20 июл. 2014 г., 21:06

и полъхна зефирът...

2K 1 42

                       

 

 

                               и полъхва зефирът...
                                на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
                                в кехлибарено топло мигът се облича... 
                                докосване нежно по белия път на коприната...
                                пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят
                                на златните пясъчни хълмове...
                                стъпка по стъпка след отронени листчета бели от лотос
                                бавно и нежно в меките копринени гънки 
                                прохладата търсят на извора жив непресъхващ...
                                опияняващо нежно... 
                                жадно отпивайки с връхчета меки в топлата влага потъват...
                                а тя... с омаен дъх на шафран в бисерни сълзи ги къпе...
                                сърп от твърда луна от нежния облак изплувал
                                пътека изписва в поле от горещ алабастър
                                към пустинната роза в карминено нежно разцъфнала...
                                смокиново сладки устните по пътя го водят 
                                нататък...
                                до извора жив непресъхващ...
                                страстно прониква и двата свята с ароматите диви се сливат
                                в небесна целувка дълго жадувана...
                                и дъжд завалява от дълбините извиращ...
                                екстаз от бели перлени капки...
                                в сочните прелестни форми попива топъл и щедър
                                живота в крехките пъпки изящно разлистващ...
                                и полъхва зефирът...
                                на сандалов елей след следата ефирна...




                                    музика >  Yanni - Prelude

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...