20.07.2014 г., 21:06

и полъхна зефирът...

2K 1 42

                       

 

 

                               и полъхва зефирът...
                                на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
                                в кехлибарено топло мигът се облича... 
                                докосване нежно по белия път на коприната...
                                пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят
                                на златните пясъчни хълмове...
                                стъпка по стъпка след отронени листчета бели от лотос
                                бавно и нежно в меките копринени гънки 
                                прохладата търсят на извора жив непресъхващ...
                                опияняващо нежно... 
                                жадно отпивайки с връхчета меки в топлата влага потъват...
                                а тя... с омаен дъх на шафран в бисерни сълзи ги къпе...
                                сърп от твърда луна от нежния облак изплувал
                                пътека изписва в поле от горещ алабастър
                                към пустинната роза в карминено нежно разцъфнала...
                                смокиново сладки устните по пътя го водят 
                                нататък...
                                до извора жив непресъхващ...
                                страстно прониква и двата свята с ароматите диви се сливат
                                в небесна целувка дълго жадувана...
                                и дъжд завалява от дълбините извиращ...
                                екстаз от бели перлени капки...
                                в сочните прелестни форми попива топъл и щедър
                                живота в крехките пъпки изящно разлистващ...
                                и полъхва зефирът...
                                на сандалов елей след следата ефирна...




                                    музика >  Yanni - Prelude

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...