26 сент. 2010 г., 15:43

И после все се връщам 

  Поэзия
538 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=3RaHTDNude4&ob=av2n

 

Едни такива думи за любов...
Умът ми толкова ги мрази!
И все не дава благослов.
И мисли ги, но като за прокажени.

Едни такива трепети пролетни...
Сърцето мрази от тях да се свива!
Артерии и вени за тях пробожда,
но пò му се иска от тях да не умира.

Едни такива нежности небрежни...
Ръцете ми изгарят от докосвания!
И търсят ми плът да обгръщам с нежност,
но предпочитат да се реят самотни.

Едни такива любови, усещания...
Понякога се давя в тях.

И после се връщам. Късметлийка? Обречена?
По-истинска съм като спирам да ги обичам. Нека да е грях.


26.09.2010г.
гр. Сан Фернандо

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??