И после все се връщам
http://www.youtube.com/watch?v=3RaHTDNude4&ob=av2n
Едни такива думи за любов...
Умът ми толкова ги мрази!
И все не дава благослов.
И мисли ги, но като за прокажени.
Едни такива трепети пролетни...
Сърцето мрази от тях да се свива!
Артерии и вени за тях пробожда,
но пò му се иска от тях да не умира.
Едни такива нежности небрежни...
Ръцете ми изгарят от докосвания!
И търсят ми плът да обгръщам с нежност,
но предпочитат да се реят самотни.
Едни такива любови, усещания...
Понякога се давя в тях.
И после се връщам. Късметлийка? Обречена?
По-истинска съм като спирам да ги обичам. Нека да е грях.
26.09.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
Прекрасно!