И преди да завали (...спри!)
Белязани души
в безкрая наивно вярват,
онези очи
в мен болка и следи оставят.
***
И преди отново да завали...
... преди ръцете ти тялото ми да изгорят,
преди тръпнещо ударите на сърцето ми да зачестят,
Преди сълза в очите ти душата ми да нарани,
преди да завали... спри!
В розова тишина -
изплетени мрежи,
предсказана самота,
желание за ръце нежни...
Измамна и греховна,
търся в теб огън,
все още дяволски лъжовна,
след дъжда оставям спомен.
Най-накрая в ръцете ти,
но пак далеч от сърцето ти.
Капка дъжд пада и зная -
трябваше преди да завали
да спреш и да си тръгнеш ти.
***
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Все права защищены
