...и просто така...Ще се случиш...
Затръшнах отдавна вратата,
светът ми побира се в стая,
задави се с ключа тъгата,
пред прага ми тихо ридае.
Сърцето, искрица - в камина
Очите ми - димна пътека.
В заблудата, всичко ще мине,
изтича животът полека.
Не бъркам пиринча със злато,
Не чакам денят да се случи.
Щастлива съм само когато,
полегне нощта, като куче.
Отдавна света не разбирам,
мечтите от него ме скриха.
в черупка от думи умирам
и раждам се, светла и тиха...
Разтварям за полет ръцете,
и дъжд от седеф ме прегръща.
Залуташ ли, нека ти свети,
прозорче от мидена къща...
И може би път ще поемеш,
посоки в съня си ще учиш,
ключът от тъгата ще вземеш
и просто така...Ще се случиш...
-----------------------------------------------
Вдъхновено от "Химерия"- Nicky
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
