bohem
71 184
17 июн. 2014 г., 22:17  

И птиците в гнездата се обичат 

  Поэзия » Гражданская
684 0 4

Приятели, представям ви стихотворението 

с което спечелих ХІІІ Национален поетичен

 конкурс "Искри над Бяла-2014"

 

И птиците в гнездата се обичат

 

В едно дърво, отсреща, всяка Пролет

се сбъдваха на птиците мечтите.

По-ниско от високите тополи,

по-видимо от всички храсти скрити –

не бе дърво цъфтящо или плодно,

не беше защитено от закона.

Бе ей така израсло – самородно.

И имаше корона – пет-шест клона.

Не беше окопано и варосвано.

Водица му валяха дъждовете.

Но сякаш сам засял го беше Господ –

листата му на Пролет странно светеха.

Обичаха го слънчевите птици.

Край тях и аз ей тъй го заобичах.

Зелените му слънчеви зеници

с гнездата си във моя свят надничаха.

Но тази Пролет пуст остана дворът.

Кръжаха разтревожените птици.

Дома им сякаш някой бе затворил

(и птиците в гнездата се обичат).

Изсъхнало и траурно стърчеше

дървото с оголелите си клони.

Светът без него станал бе по-грешен,

но птиците си тъй и не прогони.

Разплаках се. И плаках за България.

Тя днеска на това дърво прилича –

изсъхваща сред гневни пледоарии,

копнееща за обич. Като птичата.

 

 

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??