И птиците в гнездата се обичат
Приятели, представям ви стихотворението
с което спечелих ХІІІ Национален поетичен
конкурс "Искри над Бяла-2014"
И птиците в гнездата се обичат
В едно дърво, отсреща, всяка Пролет
се сбъдваха на птиците мечтите.
По-ниско от високите тополи,
по-видимо от всички храсти скрити –
не бе дърво цъфтящо или плодно,
не беше защитено от закона.
Бе ей така израсло – самородно.
И имаше корона – пет-шест клона.
Не беше окопано и варосвано.
Водица му валяха дъждовете.
Но сякаш сам засял го беше Господ –
листата му на Пролет странно светеха.
Обичаха го слънчевите птици.
Край тях и аз ей тъй го заобичах.
Зелените му слънчеви зеници
с гнездата си във моя свят надничаха.
Но тази Пролет пуст остана дворът.
Кръжаха разтревожените птици.
Дома им сякаш някой бе затворил
(и птиците в гнездата се обичат).
Изсъхнало и траурно стърчеше
дървото с оголелите си клони.
Светът без него станал бе по-грешен,
но птиците си тъй и не прогони.
Разплаках се. И плаках за България.
Тя днеска на това дърво прилича –
изсъхваща сред гневни пледоарии,
копнееща за обич. Като птичата.
