И само истинските Рицари остават
Когато синевата ме обгърне,
не искам да надникна там, зад нея.
Достатъчно е славеят да пее,
а настоящето с мига да ме загърне.
Защото винаги далечното ме плаши.
Населено е с тайнствени палачи.
Изникват те от сенките на здрача
и кръв отпиват от зловещи чаши.
Затворник в своя миг, пожънах вечност,
защото вън от миговете вечност няма.
Простих се с митовете за човечност,
с протяжното превзело ни с измама.
Но скрито в няколко акорда нежни
живее най-красивото в душата.
Светът е музика от сферите неземни,
отблясък от божествена позлата.
Въпросите за смисъла изконен
оставям философите да нищят.
Умът от лутането става по-виновен,
а хлябът истински замесва се в нощвите.
Вселената е горд и черен гарван
с реликтов глас упойващ вековете.
Сред звездно езеро той каца плавно,
поглъща ефимерните поети.
И само истинските Рицари остават -
с мистични вектори разрязали небета.
Галактиките в ужас се разбягват.
Пространството огънато заеква.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
