26 апр. 2023 г., 14:13

И само истинските Рицари остават 

  Поэзия
205 13 9

Когато синевата ме обгърне,

не искам да надникна там, зад нея.

Достатъчно е славеят да пее,

а настоящето с мига да ме загърне.

 

Защото винаги далечното ме плаши.

Населено е с тайнствени палачи.

Изникват те от сенките на здрача

и кръв отпиват от зловещи чаши.

 

Затворник в своя миг, пожънах вечност,

защото вън от миговете вечност няма.

Простих се с митовете за човечност,

с протяжното превзело ни с измама.

 

Но скрито в няколко акорда нежни

живее най-красивото в душата.

Светът е музика от сферите неземни,

отблясък от божествена позлата.

 

Въпросите за смисъла изконен

оставям философите да нищят.

Умът от лутането става по-виновен,

а хлябът истински замесва се в нощвите.

 

Вселената е горд и черен гарван

с реликтов глас упойващ вековете.

Сред звездно езеро той каца плавно,

поглъща ефимерните поети.

 

И само истинските Рицари остават -

с мистични вектори разрязали небета.

Галактиките в ужас се разбягват.

Пространството огънато заеква.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Адмирации за стиха ти , Младене!

    "Но скрито в няколко акорда нежни

    живее най-красивото в душата.

    Светът е музика от сферите неземни,

    отблясък от божествена позлата."
  • „Светът е музика от сферите неземни,
    отблясък от божествена позлата."
    Вечност лъха от стиховете ти, Маестро...
    Макар, че „вън от миговете вечност няма...”, всеки миг е вечен.
    При сферите, които ни очакват и които ни нашепват. В други измерения...
    За Началото.
    Прекрасна поезия!
  • ..."защото вън от миговете вечност няма"
    Красиво съпреживяване. С удоволствие прочетох.
  • Младене, твоите мисли, изразени чрез стих винаги са толкова дълбоки, проникновени и многопластови…
    В тях ти ту си обикнове земен човек – „Защото винаги далечното ме плаши“...,
    Ту си с душа, която жадува за красота - „.Достатъчно е славеят да пее“...,
    Но ти си и от онези, “истинските Рицари“, които носят борбеност, сила на духа, на човечността и на вярата. Твоята поезия е класа! Поздравления!
  • Светът е музика от сферите неземни,
    отблясък от божествена позлата.

    Прекрасен мъдър стих! Нека светът да е музика в душата, Поете! Поздравления!
  • Силна поезия, приятелю, докосва, кара човек да се замисли!
  • Добро е като обяснение! Но...на мен ми стана страшно. А... Философите как ли ще доизяснят ситуацията? Както ти казваш,, кой разбрал, разбрал,,
  • Всяка строфа си има свое очарование, своя мъдрост и свое послание. Удоволствие е да се чете. Поздравления!
  • "Пространството заеква.
    Умът от лутането става по-виновен.
    Но, скрито в няколко акорда нежни,
    живее най-красивото в душата.
    Затворник в своя миг, пожънах вечност,
    защото вън от миговете вечност няма."

    Каквото и да кажа...Окото ми те чете в много нюанси!
    Страхотен стих! Вярвам ти за много гледни точки !
Предложения
: ??:??