И само истинските Рицари остават
Когато синевата ме обгърне,
не искам да надникна там, зад нея.
Достатъчно е славеят да пее,
а настоящето с мига да ме загърне.
Защото винаги далечното ме плаши.
Населено е с тайнствени палачи.
Изникват те от сенките на здрача
и кръв отпиват от зловещи чаши.
Затворник в своя миг, пожънах вечност,
защото вън от миговете вечност няма.
Простих се с митовете за човечност,
с протяжното превзело ни с измама.
Но скрито в няколко акорда нежни
живее най-красивото в душата.
Светът е музика от сферите неземни,
отблясък от божествена позлата.
Въпросите за смисъла изконен
оставям философите да нищят.
Умът от лутането става по-виновен,
а хлябът истински замесва се в нощвите.
Вселената е горд и черен гарван
с реликтов глас упойващ вековете.
Сред звездно езеро той каца плавно,
поглъща ефимерните поети.
И само истинските Рицари остават -
с мистични вектори разрязали небета.
Галактиките в ужас се разбягват.
Пространството огънато заеква.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
„Светът е музика от сферите неземни,
отблясък от божествена позлата."
Вечност лъха от стиховете ти, Маестро...
Макар, че „вън от миговете вечност няма...”, всеки миг е вечен.
При сферите, които ни очакват и които ни нашепват. В други измерения...
За Началото.
Прекрасна поезия! -
..."защото вън от миговете вечност няма"
Красиво съпреживяване. С удоволствие прочетох. -
Младене, твоите мисли, изразени чрез стих винаги са толкова дълбоки, проникновени и многопластови…
В тях ти ту си обикнове земен човек – „Защото винаги далечното ме плаши“...,
Ту си с душа, която жадува за красота - „.Достатъчно е славеят да пее“...,
Но ти си и от онези, “истинските Рицари“, които носят борбеност, сила на духа, на човечността и на вярата. Твоята поезия е класа! Поздравления! -
Светът е музика от сферите неземни,
отблясък от божествена позлата.
Прекрасен мъдър стих! Нека светът да е музика в душата, Поете! Поздравления! -
Силна поезия, приятелю, докосва, кара човек да се замисли!
-
Добро е като обяснение! Но...на мен ми стана страшно. А... Философите как ли ще доизяснят ситуацията? Както ти казваш,, кой разбрал, разбрал,,
-
Всяка строфа си има свое очарование, своя мъдрост и свое послание. Удоволствие е да се чете. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Но скрито в няколко акорда нежни
живее най-красивото в душата.
Светът е музика от сферите неземни,
отблясък от божествена позлата."