Когато синевата ме обгърне,
не искам да надникна там, зад нея.
Достатъчно е славеят да пее,
а настоящето с мига да ме загърне.
Защото винаги далечното ме плаши.
Населено е с тайнствени палачи.
Изникват те от сенките на здрача
и кръв отпиват от зловещи чаши.
Затворник в своя миг, пожънах вечност,
защото вън от миговете вечност няма.
Простих се с митовете за човечност,
с протяжното превзело ни с измама. ...