Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
16 февр. 2014 г., 09:51

И сега съм нищо 

  Поэзия
961 1 20

 

В памет на Ник Дрейк

 

Няма да познаеш как съм се родил.

Нищо не подсказва тъмния ми корен.

Имам на лицето слънце и вълни,

имам във душата тайни хороскопи.

 

Можеше да бъда млад и синеок,

можеше да бъда вино за вечеря,

можеше да бъда гений и пророк...

Само че не знаят как да ме намерят.

 

Помниш ли морето? Пяната умря.

Стъпките изтляха още по-отдавна.

Някъде пътувах, някъде живях,

някъде те имах... ала не останах.

 

Нота подир нота – ято във небе,

беше и си тръгна, птиците се скриха.

Знаеш, ще се върнат някой слънчев ден...

само че не знаеш – няма да ни има.

 

Виждаш ли онази сянка ето там?

Беше много нежна, беше от въздишка.

Аз я изповядах в белия си храм.

После я изпратих. И сега съм нищо.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??