16.02.2014 г., 9:51 ч.

И сега съм нищо 

  Поезия
1027 1 20
В памет на Ник Дрейк
Няма да познаеш как съм се родил.
Нищо не подсказва тъмния ми корен.
Имам на лицето слънце и вълни,
имам във душата тайни хороскопи.
Можеше да бъда млад и синеок,
можеше да бъда вино за вечеря,
можеше да бъда гений и пророк...
Само че не знаят как да ме намерят.
Помниш ли морето? Пяната умря.
Стъпките изтляха още по-отдавна.
Някъде пътувах, някъде живях, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??