И сега съм нищо
В памет на Ник Дрейк
Няма да познаеш как съм се родил.
Нищо не подсказва тъмния ми корен.
Имам на лицето слънце и вълни,
имам във душата тайни хороскопи.
Можеше да бъда млад и синеок,
можеше да бъда вино за вечеря,
можеше да бъда гений и пророк...
Само че не знаят как да ме намерят.
Помниш ли морето? Пяната умря.
Стъпките изтляха още по-отдавна.
Някъде пътувах, някъде живях,
някъде те имах... ала не останах.
Нота подир нота – ято във небе,
беше и си тръгна, птиците се скриха.
Знаеш, ще се върнат някой слънчев ден...
само че не знаеш – няма да ни има.
Виждаш ли онази сянка ето там?
Беше много нежна, беше от въздишка.
Аз я изповядах в белия си храм.
После я изпратих. И сега съм нищо.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
