27 мая 2017 г., 11:30

И ще дойдеш пак, щастие

1K 8 41

Преминаваш край мене,

усмихнато щастие...

А след теб се излива дъжда,

сякаш плаче природата

в миг на безвластие –

моя майка и моя съдба!

 

Но така или иначе

всичко е минало...

Тръгвам бавно към новия ден,

а небето ме гледа,

сред мисли изстинало

без светлика, зад облак стаен!

 

Ще отмине дъжда

и ще дойдеш пак, щастие!

Ето, виждам, над мен просия!

Като тиха молитва

и светло причастие

над земята изгрява дъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...