Преминаваш край мене,
усмихнато щастие...
А след теб се излива дъжда,
сякаш плаче природата
в миг на безвластие –
моя майка и моя съдба!
Но така или иначе
всичко е минало...
Тръгвам бавно към новия ден,
а небето ме гледа,
сред мисли изстинало
без светлика, зад облак стаен!
Ще отмине дъжда
и ще дойдеш пак, щастие!
Ето, виждам, над мен просия!
Като тиха молитва
и светло причастие
над земята изгрява дъга!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены