27 мая 2017 г., 11:30

И ще дойдеш пак, щастие

1K 8 41

Преминаваш край мене,

усмихнато щастие...

А след теб се излива дъжда,

сякаш плаче природата

в миг на безвластие –

моя майка и моя съдба!

 

Но така или иначе

всичко е минало...

Тръгвам бавно към новия ден,

а небето ме гледа,

сред мисли изстинало

без светлика, зад облак стаен!

 

Ще отмине дъжда

и ще дойдеш пак, щастие!

Ето, виждам, над мен просия!

Като тиха молитва

и светло причастие

над земята изгрява дъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...