Преминаваш край мене,
усмихнато щастие...
А след теб се излива дъжда,
сякаш плаче природата
в миг на безвластие –
моя майка и моя съдба!
Но така или иначе
всичко е минало...
Тръгвам бавно към новия ден,
а небето ме гледа,
сред мисли изстинало
без светлика, зад облак стаен!
Ще отмине дъжда
и ще дойдеш пак, щастие!
Ето, виждам, над мен просия!
Като тиха молитва
и светло причастие
над земята изгрява дъга!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
