И си играя на поет...
Свобода - в тази дума човъркам,
влизам в себе си, нищя се в страх.
Страх дали няма пак да изтъркам
в слепотата си нужния прах.
Слепота, но с лице меко злато,
пипам образа, виждам картина.
После губя я, чуство познато,
в самотата и туй ме отмина.
Самота - с теб ще бъда до края.
Всъщност, ти си насъщна за мен.
В теб познах се и силно нехая
за тъгата в последния ден.
Ти, тъга, си неземно пенлива.
В нежна есен ме плискаш с вода,
после топло с любов ме повиваш…
А в очите ми - ти, свобода!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ботьо Петков Все права защищены
в това е свободата - правото на избор
