29.06.2010 г., 22:50 ч.
И си играя на поет...
Свобода - в тази дума човъркам,
влизам в себе си, нищя се в страх.
Страх дали няма пак да изтъркам
в слепотата си нужния прах.
Слепота, но с лице меко злато,
пипам образа, виждам картина.
После губя я, чуство познато,
в самотата и туй ме отмина.
Самота - с теб ще бъда до края.
Всъщност, ти си насъщна за мен.
В теб познах се и силно нехая
за тъгата в последния ден.
Ти, тъга, си неземно пенлива.
В нежна есен ме плискаш с вода,
после топло с любов ме повиваш…
А в очите ми - ти, свобода!
© Ботьо Петков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
напротив
в това е свободата - правото на избор и ми хареса, поздрав! -
Много хубав стих,много ми хареса!Свободата е хубаво нещо,но ако човек е самотен струва ли си да я има
-
Труден избор!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лутаме се от едно към друго - прав си напълно!
Поздрави за хубавия стих!