Jun 29, 2010, 10:50 PM

И си играя на поет... 

  Poetry » Other
670 0 4

Свобода - в тази дума човъркам,
влизам в себе си, нищя се в страх.
Страх дали няма пак да изтъркам
в слепотата си нужния прах.
Слепота, но с лице меко злато,
пипам образа, виждам картина.
После губя я, чуство познато,
в самотата и туй ме отмина.
Самота - с теб ще бъда до края.
Всъщност, ти си насъщна за мен.
В теб познах се и силно нехая

за тъгата в последния ден.

Ти, тъга, си неземно пенлива.

В нежна есен ме плискаш с вода,

после топло с любов ме повиваш…

А в очите ми - ти, свобода!

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесно си описал човешките чувства!
    Лутаме се от едно към друго - прав си напълно!
    Поздрави за хубавия стих!
  • напротивв това е свободата - правото на избор и ми хареса, поздрав!
  • Много хубав стих,много ми хареса!Свободата е хубаво нещо,но ако човек е самотен струва ли си да я има
  • Труден избор!
Random works
: ??:??