12 окт. 2008 г., 16:39

И сладко ми е...и боли от тази обич...

1.1K 0 2

Колко пъти... от съня си се пробуждах...

и те виках... във самотните си нощи...

да ме прегърнеш нежно... имах нужда...

къдриците немирни... да разрошиш...

Да усетя исках... пламнали ръцете ти...

впити страстно... в тръпнещите ми бедра...

и телата ни безумни... диво вплетени...

изгарящи докрай... във танца на страстта...

Нежно във сърцето си... те сложих...

нося те във мен... и шепа скъпи спомени...

И сладко ми е... и боли от тази обич...

не искам да видиш... сълзите ми отронени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...