12 окт. 2008 г., 16:39

И сладко ми е...и боли от тази обич...

1.1K 0 2

Колко пъти... от съня си се пробуждах...

и те виках... във самотните си нощи...

да ме прегърнеш нежно... имах нужда...

къдриците немирни... да разрошиш...

Да усетя исках... пламнали ръцете ти...

впити страстно... в тръпнещите ми бедра...

и телата ни безумни... диво вплетени...

изгарящи докрай... във танца на страстта...

Нежно във сърцето си... те сложих...

нося те във мен... и шепа скъпи спомени...

И сладко ми е... и боли от тази обич...

не искам да видиш... сълзите ми отронени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...