И сладко ми е...и боли от тази обич...
Колко пъти... от съня си се пробуждах...
и те виках... във самотните си нощи...
да ме прегърнеш нежно... имах нужда...
къдриците немирни... да разрошиш...
Да усетя исках... пламнали ръцете ти...
впити страстно... в тръпнещите ми бедра...
и телата ни безумни... диво вплетени...
изгарящи докрай... във танца на страстта...
Нежно във сърцето си... те сложих...
нося те във мен... и шепа скъпи спомени...
И сладко ми е... и боли от тази обич...
не искам да видиш... сълзите ми отронени...
© Вяра Енева All rights reserved.
