Oct 12, 2008, 4:39 PM

И сладко ми е...и боли от тази обич...

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Колко пъти... от съня си се пробуждах...

и те виках... във самотните си нощи...

да ме прегърнеш нежно... имах нужда...

къдриците немирни... да разрошиш...

Да усетя исках... пламнали ръцете ти...

впити страстно... в тръпнещите ми бедра...

и телата ни безумни... диво вплетени...

изгарящи докрай... във танца на страстта...

Нежно във сърцето си... те сложих...

нося те във мен... и шепа скъпи спомени...

И сладко ми е... и боли от тази обич...

не искам да видиш... сълзите ми отронени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Енева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...