12.10.2008 г., 16:39

И сладко ми е...и боли от тази обич...

1.1K 0 2

Колко пъти... от съня си се пробуждах...

и те виках... във самотните си нощи...

да ме прегърнеш нежно... имах нужда...

къдриците немирни... да разрошиш...

Да усетя исках... пламнали ръцете ти...

впити страстно... в тръпнещите ми бедра...

и телата ни безумни... диво вплетени...

изгарящи докрай... във танца на страстта...

Нежно във сърцето си... те сложих...

нося те във мен... и шепа скъпи спомени...

И сладко ми е... и боли от тази обич...

не искам да видиш... сълзите ми отронени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...