3 июн. 2004 г., 11:22

И слънцето изгря

2K 0 0
Твоите мисли окупирам
не ща да ги деля,
те нямат нищо, аз съм силен,
сивите, нещастните мъже
къде ще мерят сили;
Перун съм аз
и слънцето изгря
на мойта улица -
„Владайска” ти бъди
ще чакам теб до есента
дано със първите листа
ти кацнеш в моя дом
Жена да си, на мен
самин боец,
аз рицар съм, а ти
си феята принцеса
дано двамина заедно
да свием и едно гнездо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Тоцев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...