3.06.2004 г., 11:22

И слънцето изгря

2K 0 0
Твоите мисли окупирам
не ща да ги деля,
те нямат нищо, аз съм силен,
сивите, нещастните мъже
къде ще мерят сили;
Перун съм аз
и слънцето изгря
на мойта улица -
„Владайска” ти бъди
ще чакам теб до есента
дано със първите листа
ти кацнеш в моя дом
Жена да си, на мен
самин боец,
аз рицар съм, а ти
си феята принцеса
дано двамина заедно
да свием и едно гнездо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тоцев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...