3.06.2004 г., 11:22

И слънцето изгря

2K 0 0
Твоите мисли окупирам
не ща да ги деля,
те нямат нищо, аз съм силен,
сивите, нещастните мъже
къде ще мерят сили;
Перун съм аз
и слънцето изгря
на мойта улица -
„Владайска” ти бъди
ще чакам теб до есента
дано със първите листа
ти кацнеш в моя дом
Жена да си, на мен
самин боец,
аз рицар съм, а ти
си феята принцеса
дано двамина заедно
да свием и едно гнездо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тоцев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...