Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
9 апр. 2024 г., 21:29  

И струни къса с порив равнозначен 

  Поэзия » Философская
133 1 5

Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.

 

При хората е все една и съща,
озърнеш ли се – обща нищета,
а моята в цигулка се превръща,
прокрадне ли се тихичко нощта.

 

Навярно има за какво да плаче
и за какво да пее. Може би
и струни къса с порив равнозначен,
дори луната кара да скърбѝ.

 

Добре поне, че денем невидѝма,
кротува. Някой: Нямаш! – ще рече,
а нощем, с най-красивата си рима,
разплаква и последното щурче.

 

https://youtu.be/G4ZEpMYklxs?si=pZ8ZpcGL1iow4HMU

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??