3 окт. 2019 г., 19:55

...И свети 

  Поэзия » Любовная
703 5 6


Главата постоянно ме боли,
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.

 

Но пада тънка есенна мъгла.
Ръце ръцете търсят. Дай и двете!
Танцуващите слънчеви листа
постеля ще делят под нея с трепет.

 

От стъпките ми нещо си личи.
Последен грозд се пука на лозата
и само изгладнелите оси
отказват да признаят, че е празник.

 

Дали съм част от твоето ребро,
когато ме прегърнеш, ще усетиш...
Защото спира земното кълбо,
превръща се във точица и свети.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??