...И свети
Главата постоянно ме боли,
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.
Но пада тънка есенна мъгла.
Ръце ръцете търсят. Дай и двете!
Танцуващите слънчеви листа
постеля ще делят под нея с трепет.
От стъпките ми нещо си личи.
Последен грозд се пука на лозата
и само изгладнелите оси
отказват да признаят, че е празник.
Дали съм част от твоето ребро,
когато ме прегърнеш, ще усетиш...
Защото спира земното кълбо,
превръща се във точица и свети.
